Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10.2019 15:27 - Един прекрасен ден в Западна Стара планина, връх Звездец
Автор: havefun Категория: Лични дневници   
Прочетен: 404 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 08.10.2019 15:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 В събота в 7 се сбрахме на Метро магазин петима ентусиасти –аз, Мари, Вени, Динко и Вержи.
След час пристигнахме в подножието на новоизградената екопътека под паметника Арабаконак.
След 5 мин ходене до паметника, спряхме за почивка. „Това е върхът, пристигнахме”-пошегувах се. А Динко невярвайки мига на парцали. „Хайде сега можеш да вадиш виното, почваме..”- плахо той бърка в раницата и вади бутилката. За една наздравица преди похода. Тука у наща група не приемаме непиячи. Бутилката мина през 4ри гърла, одобрихме го-хубаво вино.
След кратка пауза захапахме баира. Гледам на Апликейшъна, че има шорткът.
Завихме резко надесно , оказа се стара пътека, която не е използвана от 40-50 години. Къпинак, малинак, тръни- жив глиганинг. Отървахме се с едно скъсано яке, раздрана раница и няколко драскотини. Излизаме от гората- и хубава гледка се разкрива. Остава още малко вървене до върха. 5 мин преди да стигнем, Звездец падна гъста мъгла. А казват гледката от върха била много хубава, даже Дунава се виждал. Разпънахме софрата, хапнахме набързо, щракнахме по едно селфи и право надолу. Крачим ние 20-30 мин, обръщайки се назад, видях, че вече няма мъгла над върха. Дадох страхотната идея пак да се качим. Другите ме изгледаха странно, мислейки си ‘Ти луда ли си, досега ни завря у трънаците, бъхтихме 3 часа нагоре, нищо не видехме и ся ...”. Все пак Динко И Мари се навиха. Състезание с мъглата, защото пак започна да приижда към Звездец. И така успешно второ качване и този път се насладихме на прекрасни панорами. Заслужаваше си катеренето право нагоре. Почивка, наслада, покой...  И слънцето ни се усмихна!
Пътят назад беше магичен- мъглива гора, като от приказките.
Запукаха пушки, чуха се изстрели. На тоя ден се откриваше началото на ловния сезон за диви прасета.
От храстите изскочи един турист тръгнал към връх Зездец. Ловците го наплашили, че може да го отстрелят и го запратили към най-заобиколния път /по макировката на КЕ/. Човекът се отказа да се катери, ставаше късно. Нашата дружина се увеличи с един член. Дружно продължихме и излезнахме на хубава полянка с каравана с надпис „20 м вляво през копривите”. Спряхме се за кратка почивка, любувайки се на Балкана и хубавото време.
Скоро вече бяхме стигнали до първоналната точка под паменика Арабаконак. Нашият нов спътник си беше оставил автомобила в съседното село- Стъргел. Предложихме да го закараме- 6 човека в една джипка- 1 от нас у багажника. Аз се жертвах, ма то беше удобно, исках там да си пътувам до София. А дано, ама надали.
Стоварихме нашия нов другар Емил на Стъргел, размениме контакти с уговорката да направим някой поход заедно. Сбогувахме се о живо по здраво.
Пътувайки към София...тишина в колата. С усмивки на лицата гледахме през прозореца залязващото слънце...

image



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: havefun
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3523275
Постинги: 1093
Коментари: 2386
Гласове: 1832