Става дума за субектите от първия ми постинг.
Еднакво вманиачени, че са велики и неповторими поети, еднакво некадърни, еднакво смешни и инфантилни, те се обвиняват взаимно в плагиатство, бълват всеки ден боклуци, не излизат от блога и са ярък пример за компютърни зомбита, пълна нула в реалния живот и търсачи на слава във виртуала.
Освен двама трима клакьори на графоманите, също така луди като тях, нормалните блогърии следятдвамцатаа едновременно с досада и презрение.
И с надежда, че някой добър психиатър ще се заеме с тях.

poliqor

Минусът ми е от клонинг на единия луд.

така е,Великите..често изгл.лудички, и..Божествени..
и не могат "без Сцена"...
ти, също, аз ..също @@@
и..онез - драгите зрители..

Е, вярно, че всеки има нужда от сцена, ама и на нея човек трябва да се държи нормално, а когато хора над 60 те се държат като пикльовци от детска градина, то това буди само присмех.
Двама малоумни и двама трима още по луди от тях ,дето ги ближат по празните тикви.