Прочетен: 1014 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 19.07.2019 10:53
Как прописах поезия 31.05.2018
Скъпи приятели! Настъпи моментът да направя рязък завой в колебливата
си творческа кариера. Реших да стана поет.
Стига съм писал проза. Сега всички пишат поезия.
Първо – защото е лесно. Достатъчно е просто да подредиш отвесно някакви безмислени думички. Не е нужно да пишеш в рими и в ритъм – те са окови за посредствените. Сега е модерно се пише, както ти дойде. И най-вече както не ти дойде.
Второ – много по-бързо е. Разказ се пише за седмица, роман – за около година, а поетичният шедьовър отнема не повече от двайсет минути, без да си даваш зор.
Освен това, за да напишеш разказ или роман, ти трябва все пак някакъв сюжет, а при стиховете е достатъчно да излееш баналните си чувства.
Така че – сбогом, проза! Здравей, поезия!
Вливам се смело в редиците на българските поети, които в момента са около един милион. Защо да не станат милион и един, като в онова култово предаване на кака Лара?
Вярно, конкуренцията сред поетите е жестока, но и аз имам с какво да събера няколко лайка от чувствителните души във фейсбук. След което да си направя визитка „Иво Сиромахов, поет“. Добре ли е? А? А?
Седнах да сътворя първия си шедьовър. Но за какво да пиша? С какво да грабна сърцата на претенциозните и все по-взискателни литературни среди? Докато се чудех, огладнях и слязох до кварталното магазинче, за да си напазарувам. Обаче бях толкова отнесен в поетичните си търсения, че не съм усетил как са ми пробутали вчерашен хляб. Отначало се вбесих, но веднага след това усетих – ето я темата за първата ми поетична творба.
Прибрах се, седнах пред компютъра и сякаш невидима ръка движеше пръстите ми по клавиатурата. За минути стихотворението беше готово:
отидох в магазина
и си купих хляб
студен и корав
като сърцето ти
Ето това е голямото изкуство! Идва изведнъж и те отнася като карибски ураган. Как ми хрумват такива талантливи метафори… Постнах творбата си във фейсбук и след два часа вече имах шест лайка и един коментар. Шест лайка, хора! Аз съм гений! Е, вярно, коментарът беше твърде лаконичен и гласеше „tapo“. Но аз го приех хладнокръвно. Вероятно го е написал някой провален поет. Нормално е да ми завиждат.
И Шекспир са го оплювали.
Заседнала си в гърлото ми
като костилка от череша
от дървото в двора на баба ми
което отдавна е отсечено
Да! Да! Това е! Съвършенството живее в мен. Но колко много таланти са били прекършени поради липсата на характер… Сега трябва да проявя сила и да не се оставям славата да ме главозамае. Длъжен съм да продължа да работя, защото ако не го сторя, поколенията няма да ми простят…
в ъгълчето
на
устните
ти
стои
онази усмивка
която
никога
няма
да ми по
дариш
- https://www.168chasa.bg/article/6892546
по късно....ощеее ))))))
Доктора каза:
пишете и когато , не ви се пише..
19.07.2019 10:38
леля поне има оправдание...сам.мома...
е кат сварен картов.
На салата с мерудийка
хапвам го с ракийка
е кат сварен картов.
На салата с мерудийка
хапвам го с ракийка
19.07.2019 10:54
Давай, сульо, всички са от наште:)
ех, мъ като тъ накаца чорлавата истина и е едно такова грапаво по трасето!
Надпреварата е част от природата на мъжете най-вече. А поетите сме си малко женствени. Затова мисля, че най-състезателно настроени са най-лошите поети. Което говори, колко са много…Друг фактор е мизерията.
Както вече казах хората са отвикнали да плащат за думи. Някои индивиди се хващат с писане, не за да създадат нещо, а да се докопат до някакви облаги – финансирания от разни фондации, командировки по света и състезателният им дух им докарва инфаркт след като скъсат нервите на куп хора, които искат само условия, за да създават изкуството си.
По цял свят е така, но при малки езици като нашия, понякога става дума за оцеляване.
е кат сварен картов.
На салата с мерудийка
хапвам го с ракийка
... Продуцентка, а ... ако навийш дедо Борни да напрай нотите ...аз ще напъна за 2-3 куплетя и ... ще чупим СЛЪНЧАКА, това туй лето.
а, дядя борни, ша фърля гьобеци....щот е Алфа мъжкар)))
според...уличните превъзходни котки...