О, вишна!

Ти накара и княза

да слезе от коня. (Исса)

Японското наименование дзен (禅 на японски),
както и китайското чан (禪 на китайски),
произлиза от санскритската дума дхяна (ध्यान на санскрит), която означава: оценявам, различавам, мисля, съзерцавам, медитирам, но смисълът на понятието дзен е както самият процес, така и неговият резултат.

Дзен-будизмът изгражда идеята за внезапното пробуждане, достигането до чистото съзнание в процеса на медитация, наречено сатори (8).

Дзен е свободно плуващ облак в небесата. Нищо не го държи, нищо не го обвързва - движи се, както си иска.
(Судзуки 1991: 36) - казва Дайсецу Тейтаро Судзуки,
виден японски философ и последовател на Дзен.

В хайку търсенето на това състояние на преживяване на несловестното и употребата на недоизказания кратък изказ присъстват във всеки стих.

Така, както лотосът живее над водата, с корен във водата, и никога не се мокри неговия цвят - така и човекът трябва да живее в този живот без да го докосват проблемите на ежедневието. (9)

През времето духовните традиции са намирали и прокарвали пътеки до сърцето на своите последователи. Чрез всяка форма звукът създава мелодия и оформя видими и невидими съчетания от думи, завинаги променящи един човешки живот. Звукът от тези думи не носи излишъка на празното, в смисъла на илюзия, а празното в смисъла на осъзнатото, чисто съществуване, наречено живот.

Първият йероглиф (с четене „шин") означава божествен дух, а вторият се чете като „то", „път"

В исторически план шинто и дзен са двете не точно религии и не точно вярвания, а сбор от религиозни системи и вярвания, в чийто корени се съдържат всички съставки на една култура: вяра и суеверие, смирение и гордост, хармония и хаос, баланс и дисбаланс. В отблясъците на скъпоценни камъни, свързани в накит и на светлината, рефлектирала от острие на меч, в огледалото, отразяващо света, се съдържат параметрите на символа Япония.

Дзен и хайку се стремят да изведат ума от установените граници на привичното. А това се постига чрез практиката и непосредствената връзка с виталността на ставащото. Шинто, дзен и хайку поставят акцент върху природата, разглеждайки в едно цяло и видимите, и невидими контури на битието.

От всичко казано дотук можем да обобщим, че хайку е продукт на духовните нагласи в шинто и дзен, които се стремят да отидат отвъд интелекта. Това скачане в бездната може да стане само при игнориране на интелекта, защото ако се опитаме да разберем казаното чрез него, ще си останем на нивото на рационалното мислене. А за да постигнем пълното изживяване, не можем да си позволим нищо по-леко или по-малко от цялото. (Юнг 1991)

И тогава реално и нереално, истинско и неистинско вече са изравнени, в реката не тече вода, цветята вече не са червени и върбите не са зелени. Това е само първият момент след осъзнаването. После отново реките стават реки, цветята стават червени и върбите отново стават зелени.
(по Судзуки 2000: 13).

Ето и един дзен ко:ан:

Един монах попитал Учителя Харьо:

• Какво е пътят?

Той отвърнал:

- Човек с отворени очи, падащ в кладенец.

(В:Шилър 1997: 97)

ЗА ВЛИЯНИЕТО НА ШИНТО И ДЗЕН ВЪРХУ ХАЙКУ

Людмила Кирилова Илиева

докторант по Японска литература и култура към
СУ „Св. Климент Охридски"