Как обичам този низ от мрачина и злоба..
и бяс,да  обгражда..тъмно- светлата ми особа,
далиЗорница съм, една Луциферова ехидна жена,
която,хич и не отбира..oт нежната музика на нощта ..

Не умея да  пиша песни за страстта..
като любовна част и като поетична тема))
остана тя за мен - една тайна ,отчуждена..
 клета, низвергната в житейската ми ..поема.

кога и мен. две ръце, ще ме прегърнат,
и, ще ме държат дори в най-дива буря.
Уви, не го разбрах тоз  Любовносмислен грях...
и тук , за вас, в думи  халтурни  го ..извъртях ))))

/ Аз, 
 Джулия Izida от Ниневия...
700 г. пр.н.е