Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.11 10:19 - поети@Психопати - Диктатори
Автор: peperutka Категория: Тя и той   
Прочетен: 116 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 07.11 10:35


 

          image
         

          Нерон, кървавият поет         Дежьо Костолани

Нерон е император, но иска да е нещо повече – поет. Това е книга за страстта към творческа слава, която изгаря всичко по пътя си. Нерон, всевластният господар, е просяк в подножието на всеки признат поет. Завижда на талантливите, прегазва ги безмилостно, преминава всяка граница, зад която му се привижда успехът. Маниакалната му страст издава смъртна присъда на всеки, който не го аплодира.
Нерон тръгва към красотата, но пътува през кървав кошмар, за да пристигне в пепелище.

Романът „Нерон, кървавият поет“ е преведен на 16 езика.
Героят му умира в Древен Рим. Уви, не завинаги.


Тирани с нежни души

Сталин, Мао, Кадафи, Мусолини - всички тези диктатори са били и поети. Означава ли това, че диктаторската налудничавост вирее само в един надарен с фантазия мозък? Че диктатурата и литературата са близнаци?
 

Владетелят хваща перото може би, защото вътрешният му глас търси изява или защото един нарцистичен характер съчленява поезия и политика. С узряването на властта започват да доминират политическите съображения. Класическият пример в това отношение е лириката на Мао Цзедун. Ала който търси в неговата поезия един по-мек образ на владетеля, проявление на духовен импулс, потиснат от прагматизма на властта, той ще остане разочарован.

Поетичната жилка на диктаторите

Впрочем, същото важи и за прозата, излязла изпод перото на владетели. Мъжкарските писания на Теодор Рузвелт се четат не по-малко мъчително от спомените за Гърция на Вилхелм ІІ. Положителните примери са малко. Пиесите на Карол Войтила, да кажем, са напълно сериозни и многопластови драматургични произведения, само че той ги пише преди да стане папа.
С известна виртуозност се открояват и лиричните опити на Фридрих Велики.
 

image

Гьобелс, авангардистът


Раздвоението между изискванията на властта и естетическия интерес се проявява особено ярко при Гьобелс.



а кой тоз...Сталь ??
image


 


Литературният учен с докторска титла е един от малцината деспоти с авангардистки вкус, с което се отличава от еснафските предпочитания на Хитлер. Официално Гьобелс прокламира един дървеняшки канон и забранява картини, на които тайно се наслаждава - съдбата на онзи, който стои едно стъпало под диктатора.

В масовата демокрация литературата на политиците е в по-голямата си част литература в сянка. От друга страна, творческите амбиции са особено отчетливи при диктаторите. Нерон, Сталин, Мусолини, Гьобелс, Саддам Хюсеин, Кадафи, Ким Ир-сен - всички те са с поетическа жилка. Според германиста Албрехт Кошорке диктатура и литература не са случайни близнаци. Тиранията била по същество един поетичен акт. Както поетът създавал свят от думи, така диктаторът създавал свят от дела. Но нима това не важи и за една демократично избрана канцлерка?

Аз съм човек като вас. Обичам ябълки.

Би могло да се спекулира обаче, че диктаторската налудничавост вирее само в един надарен с фантазия мозък. Най-добрия пример за тезата на Кошорке предлагат загадъчните писания на покойния Кадафи. В тях се проявява параноичното му чувство за отчуждение от либийския народ.

image

Кадафи, параноикът

 

Сборникът разкази с почти сюрреалистичното заглавие
"Селото, селото, земята, земята и космосът на астронавта" (1994) е като пророческа психограма на властта. Зад един объркан, гонен от народните маси герой изпъкват собствените черти на Кадафи. "Вашият дъх ме преследва, пречи ми", пише той. "Какво търся аз, скитащият се беден бедуин, в един модерен луд град?" Безпомощното езиково боричкане на Кадафи за близост до народа ("Аз съм човек като вас. Аз обичам ябълки")
заслужава почти съчувствие.

Но дори естетическата изява да е по-близка до тоталитаризма, отколкото до демократичното средно равнище, допирът е само повърхностен. Който говори за вътрешно родство между диктатура и литература, би трябвало да обясни и кича, който преобладава в творчеството на диктаторите. Или проблемът е просто в това, че няма кой да ги предупреди да не публикуват такива глупости.

АГ, ФАЦ, ДПА, СГ




Гласувай:
5
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. peperutka - :-))))
07.11 10:37
нямам намерение..никого да нароча,О майн ГоТ..
цитирай
2. peperutka - на Фокус @ сним. /по средата
07.11 10:41
1)
Мало кто знает, что всем известный лидер советского народа был настоящим бандитом. Он являлся главой огромной преступной группировки, грабил банки, занимался рэкетом, вытеснял с криминальной арены другие бандитские организации.
Даже братья Нобели, один из которых стал учредителем Нобелевской премии, также оказались жертвами рэкета Иосифа Сталина, заплатив последнему 50 тысяч рублей.

Регистрационная карточка столичной полиции на Иосифа Джугашвили
по кличке Рябой / горе в поста..

Разумеется, бандитом Сталин оказался не просто так. Это было партийное задание данное лично Лениным. Ленин придумал этой деятельности изысканое революционное обоснование, назвав его "экспроприацией". Для революции нужны были деньги, Сталину было поручено их найти. Собралась целая команда из отъявленых головорезов. Такие личности как Ахмед "медвежатник", Камо "террорист" убивали и грабили, а впоследствии заняли руководящии должности в новом советском государстве.
цитирай
3. peperutka - Сталин как авторитетный уголовник.../нали, се справяте с русския?
07.11 10:45
2)
Авторитет среди криминального мира Сталин получил в Баку. В начале XX века город представлял собой что то среднее между Чикаго 20-х годов и Дубаи сегодня. Это был нефтедобывающий промышленный центр. Разумеется, денег там водилось очень много, ровно также как и преступных группировок. Сталин сколотил такую команду, которая вытеснила все остальные. Группировка Сталина держала в страхе всех миллионеров заставляя их регулярно платить. Братья Нобели, получив требование заплатить, обратились за помощью к местным бандитам. Те назначили Иосифу встречу. На встречу Сталин пришел один, но после беседы местная криминальная организация от Нобелей отказалась. Пришлось братьям заплатить откуп в 50 тысяч рублей, большая сумма в то время. Конечно, местным это не нравилось, были попытки нанять киллеров, но успехов в деле никто не достиг. Кроме того, смерть Сталина могла поколебать равновесие в криминальном мире, что точно повлекло за собой многочисленые жертвы. Поэтому мало кто брался за такое дело.
цитирай
4. peperutka - а кто, отровил Ленина?
07.11 10:47
3)
Также как современные воры в законе Сталин сидел в тюрьме. Но даже находясь в заключении, умудрялся руководить бандой и доставать революционерам деньги.

Между прочим, Ленин планировал в случае провала, от своих бандитов отречься. Если бы Иосиф открыл полиции тайну, то меньшевики "съели" бы всю большевисткую партию. Предполагалось выставить Сталина террористом, который действовал без разрешения партии. Однако, Сталин скорее бы умер, чем раскрыл своих хозяев.

В будущем Сталин жестоко отомстит тем, кто заставил его заниматься этим грязным делом. Вся "ленинская гвардия" к 1937 году была уничтожена, Ленина спасло только то, что он умер раньше, чем Сталин до него добрался. Хотя, существует мнение, что именно Сталин отравил Ленина. Вопрос о смерти вождя мирового пролетаритата также остается открытым.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: peperutka
Категория: Тя и той
Прочетен: 88029
Постинги: 328
Коментари: 3030
Гласове: 423
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930