Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.11 16:35 - @ парче дРво @ една МУЗА@
Автор: peperutka Категория: Тя и той   
Прочетен: 218 Коментари: 6 Гласове:
6



 ПАРЧЕ ДЪРВО Историята на една муза
DIMITAR VOINOV JUNIOR·СРЯДА, 13 ДЕКЕМВРИ 2017 Г.·
1 МИНУТА

Беше един съвсем обикновен ден, може би преди повече от седем години. Както винаги, станах рано сутринта – около 10:00 -11:00 и започнах да прилагам върху себе си всякакви стимуланти – кафе, цигари..., опитвайки се да събудя освен тялото, и душата си. Разбира се, всичко приключи благополучно след около час и бях готов да поема към ателието си – моят храм, което по това време се намираше доста далеч от мястото, на което живеехме. Разстоянието беше повече от 200 метра и затова винаги ходех до там с колата си. И слава Богу, защото в този съвсем обикновен ден, след като потеглих, на не повече от 100 метра, внезапно, рязко натиснах спирачките и спрях по средата на улицата с абсолютната увереност, че съм видял нещо. Нещо, което е изключително, нещо, което прободе съзнанието ми. Разбира се, спирайки толкова необмислено, предизвиках умилението на няколко колеги – шофьори, които много мило изпратиха поздрави на цялата ми фамилия. Естествено, аз като възпитан европейски гражданин, се извиних, помахвайки свенливо с ръка и след като ситуацията се поуспокои, включих задна и се върнах на мястото, където нещото привлече вниманието ми. Спрях до една голяма, мръсна, препълнена и воняща кофа за боклук, слязох от колата и взех парче дърво, което беше подпряно там. Не се замислих, не го гледах дълго, не се чудих какво е това, за какво ми е, какво ще го правя...Просто го взех, отворих багажника на колата и го сложих внимателно вътре. Поех дълбоко въздух с облекчение. Имах усещането, че съм открил част от себе си... В този момент, видях възрастен човек, който явно беше станал свидетел на цялата ситуация и ме гледаше изключително странно. По това време, по стечение на обстоятелствата, карах много нова, много голяма, много черна и много лъскава кола и най-вероятно съм изглеждал като бандит, който спира ненадейно до кофа за боклук, взима нещо оттам и бързо го слага в багажника на голямата си черна кола. Като се замисля, отстрани наистина случилото се е изглеждало като нескопосан филм от деветдесетте години...Както и да е...Тогава не си давах сметка за абсурдността на ситуацията, просто се качих в колата, тръгнах и след 100 метра паркирах пред ателието си. Отворих багажника, извадих парчето дърво и горд и щастлив, все едно бях намерил дясната си ръка, закрачих към моя храм. Отключих вратата, влязох вътре и веднага сложих новата си придобивка на централно място. След дълго разместване, намерих точната хармония, която търсех. Погледнах часовника, беше около 3 часа. Запалих си цигара и седнах мълчаливо, съзерцавайки нещото, което толкова силно привлече вниманието ми. Харесваше ми - беше старо, благородно, белязано от времето, беше красиво... Тишината заливаше всичко... Запалих си цигара, погледнах часовника, беше 6 часа... Времето минаваше неусетно, тишината продължаваше да бъде огромна... Запалих си цигара...Погледнах часовника – беше 9:00, просто станах и си тръгнах... Всеки ден, или почти всеки, бяхме заедно с моя „приятел” , поради простата причина, че споделяхме едно и също работно място. Понякога го гледах и се наслаждавах, понякога, доста често, се питах „за какво, по дяволите, ти е този боклук?! Защо просто не го изхвърлиш?...” Но не го изхвърлих.
Минаха няколко години. Парчето дърво седеше все там, а аз продължавах да се питам какво да правя с него... Един ден, просто взех платно и го нарисувах. Хареса ми. Намерих някакъв смисъл...Нарисувах го пак. И пак...И пак...Така минаха две години, а аз продължавам да го рисувам и това продължава да ми харесва... Парчето дърво се превърна в мое вдъхновение, в моя муза, в моя същност... Сега, всяка сутрин се събуждам, разбира се, рано – около 10:00-11:00, с усмивка и вътрешно спокойствие, защото очаквам момента, в който съдбата ще ме дари със следващото парче дърво...

Димитър Войнов - син
number of collective exhibitions in 

    
image

 



Гласувай:
8
2



1. peperutka - по добре да замълчим..
19.11 19:11
не знам ,какво е правилото за блогуване, или...чатуване..
но, това тук,не е Социална мрежа, тъй като..липсват адекв. социални контакти..
не е ли така?
ее, тогава, какви са ми тези.."анонимни социални контакти", които симулирате...?
това, ми кореспондира, по скоро със..сеирджии /каква хуба небГ. дума...
такъв абсурд ,не ви ли плаши, или, вие сте обръгнали на какви ли не..извращения.
на.. своеволията и тиранията на отбор тикви и тиквеници, магарета и мекерета..
калинки, и гладни псета...
казвате, че сте с-у Новият Либерален,Световен/доминантен модел? ОК ..
но ,това в една дума, озна1ава точно това : обезЛичаване на Индивида
в полза на..експлоататора/собственик, чорбаджия, и господар..
в случая = блог бг, и вездесъщ. ГуГъл, ъф коурз!
не, не ви схващам, и поради това, и не се разбираме...
започнах , вече и в моя блог да се подписвам..)
аз, една Юлия
цитирай
2. peperutka - амиии, ето..пресен Антипример _моля, не правете така...като тази..анонимна лека женка@
19.11 19:14

Внукът ти олигофренче като теб ли се ... (ново)
Внукът ти олигофренче като теб ли се развива или на снаха ти се е метнал? М?
Изпратено: 19:09 От: valdor1355
цитирай
3. saankii - един Автор, трябва да е честен. пред другите, и пред Себе си!
19.11 19:53

знам, че не ви кеффи настроението...ама, в Декамерон а..има и коТки герои )
14.11 21:59
аз съм само един Предавател ,антена...
и ваш Гид в Лабиринта на "Клетниците"..хвърлили котва тук...
насред анонимните страстни и неуморни Хамелеоноподобни бацили и..рептилии

защо ли,никого не харесвам!!? имам прост отговор..не са за харесване..
и не съм тук..за да се харесам..на еди кой си Луд, който си говори с ТВ
вие, бихте ли го сторили?
цитирай
4. peperutka - .....Изкуството, иска жертви..
19.11 19:59
, и не оби1а..киффлИаматьори @
/ аз, Джули
цитирай
5. peperutka - :-)) zabraneno za фльорки,киффли и тъпиАнки..
19.11 21:47
значи, усеща се в сайта /нали, мога да се копирам..щот съм тъпа и мързелива @
10.11 19:20

някаква зле прикрита, и трудно контролирана..омраза, безсилие, и бяссс
у червените матрьошки, по късно,ще ви дам да видите..и Бай €конома,
как се е разпенил при Блеки, който сравнение с него, е един Кавалер!!
..Все пак ,аз съм Дама, гн Скрудж, нишо, че не съм Червена Чума...
и никога не съм била, омаскарена с няква пръднала боя/ ти го каза
по повод, т.н. от теб.."парясани" булки, поискай извинене,
защото тук падна.. и под коня,който се разбра..че,нямаш...
на мен не ми пука.Аз никога не съм била сноб, аз съм Воин, и затова
умираш от ярост и мъка...
/сигур си латентен Емпот..нт..сигурноо, аз рядко греша,нали съм гл Санитарка
особено,с вас мъжете...така сте ми сладки и..прозрачно лесни..@

сещащ ли се..защо толковаа многоо мъже е побъркала ..Клеопатра?
цитирай
6. peperutka - Хистерията, не прощава на дртите моми @@@ и пУтетични серВизотьорки...
19.11 22:10


Последни 20 регистрирани посетителя
22:04 - valdor1355
21:18 - hloris
21:11 - rosiela
20:59 - valdor1355
20:49 - valdor1355
20:31 - milenavarbanova9
19:50 - Xxxxx
19:07 - valdor1355
19:06 - valdor1355
19:04 - valdor1355
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: peperutka
Категория: Тя и той
Прочетен: 113547
Постинги: 398
Коментари: 3686
Гласове: 533
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031