От Макс Фриш / един от НАЙ-любимите...

Една сутрин идва някакъв непознат мъж и ти, няма как, даваш му чиния супа и цял хляб. Защото, според неговия разказ, той безспорно е претърпял несправедливост, а ти не би искал да си отмъстят на теб.
А че някой ден ще бъде отмъстено, в това няма съмнение, казва мъжът. Във всеки случай не можеш да го отпратиш, даваш му супа и хляб, както казахме, и дори нещо повече: даваш му право.
Отначало само с мълчанието си, после с кимане на глава, накрая с думи.

Съгласяваш се с него, защото иначе, тъй да се рече, ще трябва да признаеш, че сам вършиш несправедливост, а тогава може би ще започнеш да се страхуваш от него. А ти не искаш да се страхуваш.
Също тъй не искаш да поправиш своята несправедливост, защото това би имало твърде много последствия.

Ти искаш мир и спокойствие, толкоз!

Искаш да си останеш с чувството, че си добър и порядъчен човек, тъй че няма как, предлагаш му и легло, понеже той, както тъкмо узнаваш, е изгубил своето поради претърпяна несправедливост. Той обаче казва, че не желае нито легло, нито стая, а само покрив над главата си; казва, че ще се задоволи и с тавана ти. Разсмиваш се.
Обичал таваните, добавя той. Още докато се смееш, това ти се вижда някак зловещо, най-малкото странно, обезпокоително, напоследък четеш твърде често за палежи: но, както казахме, ти искаш спокойствие, тъй че не ти остава друго, освен да потиснеш надигащото се в гърдите ти подозрение. Защо да не спи на тавана, щом иска? Показваш му пътя, резето, устройството, спускащо стълбата, а също ключа, с който се пали лампата. Сам в хубавото си жилище с цигара в уста, премисляш много пъти едно и също, дори вестника си не можеш да прегледаш както следва, между редовете четеш все едно и също: трябва да имаме доверие, не бива винаги да допускаме веднага най-лошото, когато не познаваме някого, пък и защо тъкмо този да е подпалвач?

Все пак решаваш на другия ден да му посочиш пътя, вежливо,
без да го обиждаш с някакво подозрение. Не взимаш решение да не вършиш несправедливост; това, както казахме, би имало твърде много последствия. Решаваш само да бъдеш вежлив и любезно да го отпратиш. Нощта прекарваш лошо; задушно е, а историите с действителни подпалвачи, които тъй упорито се натрапват в ума ти, са прекалено нелепи; едно прахче за сън ти дарява заслужения покой..
А на другата сутрин, виж ти, къщата си стои непокътната! - Твоето упование, твоята вяра в човека, дори когато обитава тавана ти, са устояли на изпитанието. Чувстваш немалък подтик да бъдеш благороден, добър, отзивчив; например като му предложиш закуска.
Седнали един срещу друг, докато пиете заедно кафе и всеки яде с лъжичка яйцето си, ти се срамуваш за своята подозрителност, чувстваш се подъл и във всеки случай ти е невъзможно да го отпратиш.
Пък и за какво!
следва...

Решил веднъж завинаги да не се страхуваш, да си запазиш мира и спокойствието, ти се правиш, че нищо не си чул, а впрочем що се отнася до закуската, това наистина може да стане и друг път. Приятелският ти жест сам по себе си има стойност. А може би ще заповядат на вечеря? С удоволствие, казва този особняк, стига да имат време и да не се наложи да работят; това зависело от вятъра. Той действително е особняк. И, естествено, ти си немалко любопитен дали наистина ще дойдат на вечеря, дали изобщо желаят приятелството ти. Може би трябваше по-рано да им засвидетелстваш това свое приятелство. Но по-добре сега, казваш си, отколкото прекалено късно!

С право се отказваш от някаква специална, бомбастична вечеря; все пак изваждаш от избата вино, за да го изстудиш за всеки случай. За жалост, когато към девет часа вечерта те най-после пристигат, вече не може да се седи на терасата; прекалено ветровито е. Дали е намерил талаш? - питаш ти, за да придадеш по-скоро задушевна нотка на разговора. Талаш? - казва той и поглежда приятеля си така, както се гледа предател. Тогава, бог знае защо, самият ти се разсмиваш, накрая се разсмиват и те. Талаш, не, талаш не намерил, но набавил нещо друго: конци за бърсане, от един гараж. Набавил - можеш да не се съмняваш, че това означава само едно - откраднал.

Изобщо те имат много своеобразни възгледи за справедливост и несправедливост. След първата бутилка - не напразно си изстудил виното - ти разказваш как също си вършил несправедливости. И понеже те мълчат, разказваш все повече и повече, докато отпушваш втората бутилка - за тяхното приятелство това си струва. Очевидно те се чувстват като у дома си; приятелят, по-нахалният, включва твоя радиоапарат, за да чуе прогнозата за времето. После ти поискват само още едно: кибрит. Не би направил по-голяма грешка, ако сега отново трепнеш; с подозрение не се гради приятелство. За какво им е тоя кибрит? Успяваш да избегнеш всякакво обидно треперене и да предложиш цигари, сякаш нищо не ти минава през ум, а после - едно не лошо хрумване - поднасяш им огън със собствената си запалка, която след това отново пъхаш в джоба си.

Разговорът продължава, тоест те слушат, поглеждат те и пият вино. Искреното ти признание колко несправедливости си извършил не ги затрогва повече, отколкото изисква учтивостта; изобщо те изглеждат твърде разсеяни. Отказват третата бутилка, която вече държиш между коленете си. Тъй като въпреки това я отваряш, ще трябва да я пиеш сам.

Само на раздяла, когато изразяваш известни надежди, че хората се сближават и си помагат, те още веднъж помолват за кибрит. Без цигари. С право си казваш, че един истински подпалвач щеше да е по-добре съоръжен и им даваш и това: кутийка с жълти кибритени клечки.

А на другата сутрин, виж ти, вече си станал на въглен и дори не можеш да се учудиш на собствената си история...

1948

Източник:   http://liternet.bg/publish6/mfrish/burleska.htm

 

Антология: Сън с флейта. 130 немски разказа от XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов, Варна, LiterNet, 2006-2009

Не знам кой е пътят към успеха. Но знам един сигурен път към неуспеха – това е желанието да се харесаш на всички.

8. Няма мъжка и женска логика – има умение или неумение да мислиш грамотно.
9. Искаш да разбреш кой е основният ти враг? Погледни в огледалото. Справиш ли се с него, всички останали ще се разбягат.
10. С приятелите е приятно да общуваш. С враговете е полезно.

имах на ум да постна Ерих М Ремарк..Живот на заем
/ или..живот онлайн? или наужким? а, ти ,Чете ли го,Хуйчке?

а, къде ме отведе моята Своеволна и непредвидима..Муза..@
...друг.път....Безкрайността е пред нас.)

Цялата война е базирана на измама.

Военното дело е базирано на заблудата.
Ако наистина можеш нещо, прави се пред противника, че не го можеш,
ако си близко, прави се, че си далеко.
Ако си далеко, прави се, че си близо./ Сун Дзъ -Трактат за Войната

..и ощее...още ...
..това всъщност е Сталкинг/ според Кастанеда
Ловеца, Воина , Сталкера, който дебне...единств. Себе си )

според хейтър№1, ние сме..грозни,луди и дрти.ноо, дали е така..и,защо беснее тя

„Хубави сте, но сте празни. За вас не може да се умре. Разбира се, случаен минувач би помислил, че моята роза прилича на вас. Но тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен подхлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гасениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза.”