Темата ме вълнува...нон стоп - Тънката ,като косъм Граница...
     мУ нашата Душа, и нашето тяло...къде, Те се докосват, къде..се отблъскват...
   ......мисля, това никой..не би могъл,да го дублира...а, Куркински,никогааа..
   / в коменти ..

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ Мариус на 50: Всичко съм премахнал от живота си. Остана вакуум и само един театър в средата

Преди моноспектакъл или голяма роля не излизам, не разговарям с хора през целия ден. Това са задължителни неща.
Поне за мен, разкрива вълшебното момче на българския театър



 

Израснал във варненската детска театрална трупа „Щурче“, Мариус е ТОЛКОВА актьор, че сякаш извън актьора няма никого. Сякаш е само силует, който различните роли изпълват с различно съдържание. Успял е да извърши онази алхимична ли, каква ли трансформация, при която ролята е в него и той е в ролята непрекъснато.

Прилича на акробат, пристъпващ върху по-тънката от косъм граница между реалния свят и магичния, този на изкуството. Усещаш това, когато го наблюдаваш, разговаряш с него, когато го гледаш в представление или в предаване по телевизията. В същото време Мариус може да бъде най-сладкодумният човек на света и най-великолепният събеседник. С годините е станал по-светъл, по-лек, по-спокоен, по-смирен и по-често можеш да го видиш да се усмихва. Да, завесата – онази театралната – винаги ще съществува между вас, защото все пак вие сте Публиката, а той е Актьорът, но точно така и трябва да бъде.

  

.......

което...никъде.. по Света, го..няма )

..след това ..ще бъде..семпло..
гледах Мариус в Монолога на Чеховото -Юбилей..
на Аполония 2015, май беше....
потресаващо...всепоглъщащо...Единение..с Публиката...
От дете, не бях гледала...такова...
а съм безмерно изкушена от Живата Сцена /за разл..от киното, което ме разсейва

„ЮБИЛЕЙ“ ПО ЧЕХОВ
януари 14, 2015
„Юбилей“ е равносметката за сълзите и смеха на сцената, величието на изкуството
и абсурда на живота на един актьор след края на Представлението.

две думи, няма..
Тънката Граница....Играта ,нашето Безумие в жестокото Безвремие...

/ще ви дам и снимки, довечера/за т.н.. джендъризъм или, Божествен. Андрогин
и, сложната човешка Ментална Трансмутация..@
Благодаря на колежката Даниела Рай- от Ямболск..Театър

тя ме връща често към тази Тема....следя я с едно Око.)))

ето го -Юбилеят/ по Чехов

вижте го!!

Троновете, нито пък,ме трогват.. кралете им...

за Калигула и Нерон, Месалина.. май вече..поствах..
всеки има..различна Гледна Точка, своя лична Перспектива...
ноо, така е..интересно..забавно..еуфорично @@@

а, ние -актьори../това е...Шекспир@

но на мен ми се струва, че ако разумът е способност на душата, тялото е товар, тежестта на който включва немалко предразсъдъци. Радой казваше: "Вече се превръщам в природа".

към..."свестните" и .."лудичките" )

Радой казваше: "Вече се превръщам На природа".

Позволих си волност за да спестя оригиналния контекст. Оригиналът на Радой е: "Вече се превръщам НА природа". И контекстът му е превъзходен.
Хубав ден!