***
        в памет на Ваня Костова 

Не мога вече нищо да ти кажа, 
сълзи солени думите топят. 
Реките мои как да ти покажа, 
когато ти си ангел на сънят? 

Да те открия няма как да мога, 
поне да можех аз да спра часът. 
А за отсрочка бих помолил Бога 
и за начало ново във стихът. 

Сега си спомен който грее ярко, 
в студени дните стопляше ни, знай, 
със топли ноти беше слънце жарко, 
с теб декември ставаше на май. 

Недоизпята ще е тази песен, 
а в тези строфи, моя стих — възнесен. 

         Бурен Трън 

Нека е светла паметта й!

Вчера е починала.

Да, уникален глас.

Почит и преклонение към нейния незабравим глас извиращ от дълбока душевност.
Дано и децата ни да помнят..., но също и текстовете и музиката на композиторите!
Замислих се защото ме нямаше дълго и скоро видях паметник на Радой Ралин на Плиска... а колко хора които са ни Будили и вдъхновявали ги забравихме, а продължаваме да ги четем и да им пеем песните?
Почитание и Мир на праха и!
   Лекс